Решетки. Перваз. Мъгла.

Над перваза – свобода.

Но свобода отнесена в мъгла!?.

Един прозорец сам проблясва,

окъпан в топлина.

Тъгата му вечерна те отнася

във прилива на вечна свобода...

Когато паднеш под перваза

решетките застават строго

и прерязват пътя ти

в студената мъгла...

Прозорецът остава свeтъл и далечен,

забулен в свойта топлина,

недостижим и вечен,

като в морето капнала сълза...

Недей да падаш под перваза,

а полети към тази светлина!

Летящите не може никой да накаже,

додето с поглед вперен

се носят със сърце от обич

към свойта вечна Свобода!!!

Недей да гледаш към земята!

Не се обръщай към перваза!

Защото долу чака те ламята,

със уста от злоба

и със зъби от ярост

сърцето ти ще смаже...

Не се обръщай!

А продължавай да летиш!

Не се страхувай от студа,

когато там пред тебе

един прозорец свети !!! ... ...