Един сън
И тихо стъпвам в тази нощ.
Нежна мисъл ме гали.
И бурен огън пали.
Със страстен поглед ме поглеждаш.
И на странна мисъл ме навеждаш.
И леко шепна ти ела,
бързам да ми покажеш що е любовта.
И нека аз те хвана за ръка,
и да те гледам точно така.
Научи ме да обичам,
но без да се увличам.
Защо аз чувствам таз игра,
и тя много силна, ала за мига.
Но ето, идва краят
на мечтите на Хавая.
И ето, часовникът звъни,
и свършиха тез нощи от мечти.
Записани от искрящите звезди.
И започва тоз сиво-бял ден,
застлан от скучен и реален сатен.
Този сън е една мечта,
която искам да осъществя.
© Добрина Пройчева All rights reserved.
