ЕДИННОТО  ВЪВ  НАС

Навярно не съзнаваш,

че с утеха ме раняваш.

Навярно непонятно ти се струва

как тялото смъртта си ще жадува.

Но в душата прислоних те

и към същността стремих те.

От мене мъртва оживя

и истината в миг позна.

Знай, че когато си сама,

аз страдам в своя самота.

И преди отново да заспиш,

в съня си ще усетя как трептиш,

а ти да обичам ми шептиш.

Ще обичам, щом заспиш!

Словото ми бе забулено в мъгла,

ала от горест ти накрая проумя,

че през живота преминаваш

и дете или Теб след теб оставяш!

Избор ти направи, както и аз…

И неизречимо е дори на глас,

но ще пожъне вечен клас.

Осмисли себе си и единното във нас!

13.VIII.2011

Камен Тодоров ©