Dec 6, 2007, 10:29 AM

Единствена душа

  Poetry » Love
1.4K 0 2
Отново пия вода, пия вода от сладката чешма,
сладката чешма на любовта,
няма болка, няма никаква лъжа,
оцелява само невинната истина.

Любовта, единствено тя възкресява моята муза,
а нежността поражда сладката миризма, от това
да усетиш красотата на греха.
Душа единствена, сърце единствено
те даряват с чувството да твориш,
да оцеляваш, да обичаш, да се бориш.


с поклон към теб, моя единствена душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...