Единственото
„... Животът непрекъснато се движи от болка в радост –
и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“
След всичко,
което се каза,
премисли,
оспори,
осмисли...
днес в мен
говори
единствено
болката.
Тя гори.
Тя е винаги с мен.
Тя е болка за хората,
моите,
за коварно избитите.
И за живите мъртви
сега.
За скръбта!
Тя е болка
за Нея, за Майката –
безвъзвратно загубена.
Дом, скъп мой дом –
ти, загиваща моя родино!
Иван Бързаков, Сан Франциско, януари 1981
© Иван Бързаков All rights reserved.
