Умра ли - на третия ден ще забравят
и времето няма за никой да спре.
Купчинка със снимки и чифт обеци ще оставя,
(и доста тефтерчета със стихове).
И слънцето няма око да изключи -
светът ще е същият, както преди.
Дъждът ме обича (взаимно) и, може би, влюбен
след мен ще вали, и вали, и вали...
Животът пред болката няма да спре
да води безкрайните си монолози -
ще страдат, ще пият, ще пеят, ще плаче дете,
ще бъде щастлив всеки, в своята проза. ...