Единственото, което имам
Умра ли - на третия ден ще забравят
и времето няма за никой да спре.
Купчинка със снимки и чифт обеци ще оставя,
(и доста тефтерчета със стихове).
И слънцето няма око да изключи -
светът ще е същият, както преди.
Дъждът ме обича (взаимно) и, може би, влюбен
след мен ще вали, и вали, и вали...
Животът пред болката няма да спре
да води безкрайните си монолози -
ще страдат, ще пият, ще пеят, ще плаче дете,
ще бъде щастлив всеки, в своята проза.
След мен ще останат любими неща,
които не мога отвъд да си нося -
цъфтящи липи, ароматът на горска вода,
сюита от Григ и сандали на босо.
Такава ще тръгна, каквато дойдох.
И в гроба ще легна, без празни дилеми.
Но даже и нищият има едничък имот -
със себе си своята сянка ще взема.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
