Aug 3, 2021, 5:11 PM

Единство

  Poetry
424 0 0

Не пиша романи,

не съм по езоповски смела

Не критикувам  разплисквайки драми

и не моля за помощ дарена

 

Не ми е до дребни човеци

и не нищя клюкарски съдби.

Не бягам от злободневни проблеми

Рани не крия когато боли

 

Не сричам постни поеми

Тост не вдигам с холивудски звезди.

Не бия словесни камбани

и  страдам за светли души

.

Но да, не съм съвършена

греша като всеки човек.

изучавам живота по детски пленена

с всяка крачка по пътя пред мен

 

Личността на човека е мимолетна

не ѝ е даден срок до  безкрай

обвързана с една цяла планета

докога ще се чуди...,

че в единството, е постижимият рай

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...