3.08.2021 г., 17:11

Единство

425 0 0

Не пиша романи,

не съм по езоповски смела

Не критикувам  разплисквайки драми

и не моля за помощ дарена

 

Не ми е до дребни човеци

и не нищя клюкарски съдби.

Не бягам от злободневни проблеми

Рани не крия когато боли

 

Не сричам постни поеми

Тост не вдигам с холивудски звезди.

Не бия словесни камбани

и  страдам за светли души

.

Но да, не съм съвършена

греша като всеки човек.

изучавам живота по детски пленена

с всяка крачка по пътя пред мен

 

Личността на човека е мимолетна

не ѝ е даден срок до  безкрай

обвързана с една цяла планета

докога ще се чуди...,

че в единството, е постижимият рай

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...