3 авг. 2021 г., 17:11

Единство

428 0 0

Не пиша романи,

не съм по езоповски смела

Не критикувам  разплисквайки драми

и не моля за помощ дарена

 

Не ми е до дребни човеци

и не нищя клюкарски съдби.

Не бягам от злободневни проблеми

Рани не крия когато боли

 

Не сричам постни поеми

Тост не вдигам с холивудски звезди.

Не бия словесни камбани

и  страдам за светли души

.

Но да, не съм съвършена

греша като всеки човек.

изучавам живота по детски пленена

с всяка крачка по пътя пред мен

 

Личността на човека е мимолетна

не ѝ е даден срок до  безкрай

обвързана с една цяла планета

докога ще се чуди...,

че в единството, е постижимият рай

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...