Една безлунна нощ
Тази нощ всеки спомен е горест,
всяка мисъл се впива в плътта,
а Сънят се изкисква доволен,
че не трябва да страда в това!
Търся грешки, а който... намира,
... сякаш прилепи реят се те,
краска в някаква странна картина,
... аз съм Лодката в бурно Море!
И вълните безумни връхлитат,
хвърлят истини в мойто лице,
мигар Страшният Съд ме препитва
дали лъгал съм свойто Сърце?
В миг се давя, а после изплувам,
средно грешен и малко... Светец,
сух гласа на Всевишния чувам,
Ти си просто... излишен Човек!
Светва в мрака Сълзата - олово,
жадно хапят ме хищни мъгли!
Утре аз пак ще бъда - в стих Слово!
Тази нощ... тя ще свърши... Нали?
© Ангел Колев All rights reserved.
