Една душа – дошла да свети в мрака.
И спътник да намери - моята душа.
Вървейки двамата през тъмнината,
отдавайки на други хора светлина.
През трудности житейски и нелеки,
повеждайки към истина една.
Как да пребъде любовта навеки,
искрица - жар в човешките сърца.
Как да не вярваме на тъмнината,
която днес обзела е света навред.
И тъй поробва ни душите в мрака,
отравяни от болка и беди безчет.
© Валентина Недялкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
