Feb 26, 2014, 9:39 PM

Една езда

  Poetry
1K 0 1

Една езда


Първо гривата му решиш с четка,
после слагаш потник. Силикон. Седло.
Гамаши. Трензела. Юздечка.
Дърпаш стремената - ето конско облекло.

Поводите ловко пак премяташ,
потреперваш леко от вълнение,
набързо отгоре се мяташ
без следа от притеснение.

Първите крачки - кръвта закипява,
вятър в лицето, подкова звънти.
Там - далече от градската врява,
твоят кон с тебе като вихър лети.

Цветове профучават, сърцето гори.
Залез. Слънчогледи. Ниви. Планини.
Сам конят кара природата да ври,
измежду реки. Скали. Пътеки. Долини.

Конят диша тежко,
тежко дишаш ти,
но на душата е леко,
неповторимо... ох, нали?

Крачките забавяш. Слизаш.
И пак... гамаши. Поводи. Юздечка.
Седло. Силикон. Потник взимаш.
А после душ наместо четка.

Към падока водиш и тъжиш.
Захарчета. Ябълка. Целувка.
И някак си успяваш да се примириш,
че си без него - щом го видиш
свободен как препуска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Края много ми хареса Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...