26 feb 2014, 21:39

Една езда

  Poesía
1K 0 1

Една езда


Първо гривата му решиш с четка,
после слагаш потник. Силикон. Седло.
Гамаши. Трензела. Юздечка.
Дърпаш стремената - ето конско облекло.

Поводите ловко пак премяташ,
потреперваш леко от вълнение,
набързо отгоре се мяташ
без следа от притеснение.

Първите крачки - кръвта закипява,
вятър в лицето, подкова звънти.
Там - далече от градската врява,
твоят кон с тебе като вихър лети.

Цветове профучават, сърцето гори.
Залез. Слънчогледи. Ниви. Планини.
Сам конят кара природата да ври,
измежду реки. Скали. Пътеки. Долини.

Конят диша тежко,
тежко дишаш ти,
но на душата е леко,
неповторимо... ох, нали?

Крачките забавяш. Слизаш.
И пак... гамаши. Поводи. Юздечка.
Седло. Силикон. Потник взимаш.
А после душ наместо четка.

Към падока водиш и тъжиш.
Захарчета. Ябълка. Целувка.
И някак си успяваш да се примириш,
че си без него - щом го видиш
свободен как препуска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мелан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Края много ми хареса Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....