Една искра
умря
в нощта.
Заспа градът,
запя в нощта
щурец -
вдовец,
и тополи
голи
до река шумят.
Листа от клони
рони
вятърът
и студ
корони
гони
горе, де звезди блестят.
И тихо
зад прозорче
в тъмно дворче
шепне пак дете:
"О, светъл херувим,
на теб благодарим,
че водиш ни в света,
сън в съня незрим
и почит своя ще отдам,
и вън от твоя храм
жертва аз ще принеса,
живота свой ще дам
при тебе дух да възнеса."
* * *
В нощта
умря
една искра.
© Серафим All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
