Една искра
умря
в нощта.
Заспа градът,
запя в нощта
щурец -
вдовец,
и тополи
голи
до река шумят.
Листа от клони
рони
вятърът
и студ
корони
гони
горе, де звезди блестят.
И тихо
зад прозорче
в тъмно дворче
шепне пак дете:
"О, светъл херувим,
на теб благодарим,
че водиш ни в света,
сън в съня незрим
и почит своя ще отдам,
и вън от твоя храм
жертва аз ще принеса,
живота свой ще дам
при тебе дух да възнеса."
* * *
В нощта
умря
една искра.
© Серафим All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
