Една искра
умря
в нощта.
Заспа градът,
запя в нощта
щурец -
вдовец,
и тополи
голи
до река шумят.
Листа от клони
рони
вятърът
и студ
корони
гони
горе, де звезди блестят.
И тихо
зад прозорче
в тъмно дворче
шепне пак дете:
"О, светъл херувим,
на теб благодарим,
че водиш ни в света,
сън в съня незрим
и почит своя ще отдам,
и вън от твоя храм
жертва аз ще принеса,
живота свой ще дам
при тебе дух да възнеса."
* * *
В нощта
умря
една искра.
© Серафим All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
