Една история за разликата във възрастта (продължение)
ТЯ:
Поддадох се, да продължа ли,
какво да правя - опиянява нежността,
не исках, не вярвам, губя се
из мисълта си?
Той:
Нима е грешно, стига...
спри се, щом харесва ти,
добре ти е, нали?...
Гледам в очите ти... скрити сълзи?
Тя:
Да, харесва ми, добре ми е,
но трябваше да кажа не?
А вече май се и привързвам,
по дяволите, колко бързо!
Той:
Кажи, дете, какво те мъчи,
нима не съм добър с теб?
Нима не ми вярваш, нима
се съмняваш в нещо?
Тя:
Но, ти си женен, възрастта ти...
толкова си по-голям,
имам чувството, че съм отворена книга,
привързвам се, не чу ли?
Той:
И аз привързах се към теб,
но знай, че така, както сме, е по-добре
аз, както каза, женен съм,
имам деца, много за мен значат те!
Тя:
Много добре знаеш,
не искам с жена ти да те разделя,
знаеш, че от това се притеснявам,
нека аз да съм ранена, не тя... твоята жена!
Той: Трябва да вървя, в дома ме чакат...
Тя: Не ме целувай за довиждане...
Той: Защо?
Тя: Върви, с червило съм... ще се изцапаме...
Той : Тръгвам вече, ще ти се обадя...
Тя: Знам, за мен плътта ти изгаря...
Той: Не само...
Тя: Върви, чакай... че бил си с друга, няма следа!
© Ирена All rights reserved.
