Shade (Мими)
44 109
Mar 7, 2008, 9:45 PM

Една измислена реалност 

  Poetry
738 0 4

Седи, загледан във безкрая,
заслушан в писъка на времето.
Моли се: "Аз искам да мечтая,
да забравя този ужас на безделието"

 

Коленичи той пред малката лъжичка
и като в църква пална огън сръчно.
С него бях, ала и бях самичка
и гледах го замислено и мъчно.

 

И брат ми бе, и обичах го аз тайно,
сестра му бях от другиго родена.
Обичах го мистично и незнайно,
от падението му нивга не сломена.

 

И кипна бързо хероинът,
очите светнаха като звезди.
Поиска ми се в миг да си замина,
но гледах как спринцовката заби.

 

Очите светнали изгасват,
от моите пък капят си сълзи.
Ръцете мои кръста му опасват
в прегръдка нежна, всичко в мен гори...

 

Седим замислени в онази стая,
където ден след ден умира.
Аз мисля - какво ли мога да направя,
а той - къде ли дози да намира...

 

В онази, дяволска прегръдка,
намери го веднъж смъртта
и пламъкът в очите му угасна,
и мен със себе си завлече в пропастта...

© Мими All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??