Една измислена реалност
Седи, загледан във безкрая,
заслушан в писъка на времето.
Моли се: "Аз искам да мечтая,
да забравя този ужас на безделието"
Коленичи той пред малката лъжичка
и като в църква пална огън сръчно.
С него бях, ала и бях самичка
и гледах го замислено и мъчно.
И брат ми бе, и обичах го аз тайно,
сестра му бях от другиго родена.
Обичах го мистично и незнайно,
от падението му нивга не сломена.
И кипна бързо хероинът,
очите светнаха като звезди.
Поиска ми се в миг да си замина,
но гледах как спринцовката заби.
Очите светнали изгасват,
от моите пък капят си сълзи.
Ръцете мои кръста му опасват
в прегръдка нежна, всичко в мен гори...
Седим замислени в онази стая,
където ден след ден умира.
Аз мисля - какво ли мога да направя,
а той - къде ли дози да намира...
В онази, дяволска прегръдка,
намери го веднъж смъртта
и пламъкът в очите му угасна,
и мен със себе си завлече в пропастта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мими Все права защищены
