Седи, загледан във безкрая,
заслушан в писъка на времето.
Моли се: "Аз искам да мечтая,
да забравя този ужас на безделието"
Коленичи той пред малката лъжичка
и като в църква пална огън сръчно.
С него бях, ала и бях самичка
и гледах го замислено и мъчно.
И брат ми бе, и обичах го аз тайно,
сестра му бях от другиго родена.
Обичах го мистично и незнайно,
от падението му нивга не сломена. ...