Shade (Мими)
44 109
7.03.2008 г., 21:45 ч.

Една измислена реалност 

  Поезия
745 0 4

Седи, загледан във безкрая,
заслушан в писъка на времето.
Моли се: "Аз искам да мечтая,
да забравя този ужас на безделието"

 

Коленичи той пред малката лъжичка
и като в църква пална огън сръчно.
С него бях, ала и бях самичка
и гледах го замислено и мъчно.

 

И брат ми бе, и обичах го аз тайно,
сестра му бях от другиго родена.
Обичах го мистично и незнайно,
от падението му нивга не сломена.

 

И кипна бързо хероинът,
очите светнаха като звезди.
Поиска ми се в миг да си замина,
но гледах как спринцовката заби.

 

Очите светнали изгасват,
от моите пък капят си сълзи.
Ръцете мои кръста му опасват
в прегръдка нежна, всичко в мен гори...

 

Седим замислени в онази стая,
където ден след ден умира.
Аз мисля - какво ли мога да направя,
а той - къде ли дози да намира...

 

В онази, дяволска прегръдка,
намери го веднъж смъртта
и пламъкът в очите му угасна,
и мен със себе си завлече в пропастта...

© Мими Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??