Една любов дойде със пролетта
и върнаха се радостите прежни,
изгряха в мене хиляди слънца,
в сърцето разтопиха преспи снежни.
Разцъфнаха в сърцето ми цветя
и птиците в душата ми запяха,
обрулена от бури досега,
изгубена душа от самотата.
Една любов показа светлина
и изхода един от тъмнината,
една любов ми върна пролетта,
избави ме за миг от самотата.
© Красимира Касабова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
