Dec 6, 2008, 8:50 PM

Една любов отминала...

  Poetry » Love
932 1 1
 

Една любов отминала,

живот напълно пропилян!

Една съдба загинала,

надежда някъде пак там!

Една мечта погубена,

обречена да бъда в самота!

Едно сърце изгубено

и търси пътя към дома!

И някъде на този път далечен

стоиш безмълвно ти,

и гледаш сякаш вечен,

как споменът за нас личи!

И може би отново ще почувстваш,

че има място в твоето сърце

за старата любов изгубена

и за едно погубено сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...