Вглеждам се в далечината
и виждам неизвестността.
Мисля си, че трябва да остана силен,
но съм смазан от реалността.
Изправям се, към теб потеглям,
като мираж си ти пред моите очи.
Вървя, но все не те достигам,
образът ти така далеко е, уви.
Надявам се с ръце да те докосна,
сърцето ми отново да тупти.
С пръсти нежно ти да ме погалиш,
със спокойствие и радост ти да ме дариш. ...