Една мечта
Вглеждам се в далечината
и виждам неизвестността.
Мисля си, че трябва да остана силен,
но съм смазан от реалността.
Изправям се, към теб потеглям,
като мираж си ти пред моите очи.
Вървя, но все не те достигам,
образът ти така далеко е, уви.
Надявам се с ръце да те докосна,
сърцето ми отново да тупти.
С пръсти нежно ти да ме погалиш,
със спокойствие и радост ти да ме дариш.
На твоите гърди да легна,
спокоен да заспя в нощта.
С целувка сутрин да ме будиш,
за теб да бъда аз света.
Устни в твоите да впия,
нежно да погаля твоята коса.
С любов и ласки ти да ме даряваш,
от самота да избавиш моята душа.
И вървя към теб с бързи стъпки,
но все по-далеко губят се твоите очи.
Като мираж в пустинята изчезваш,
оставаш само жената в моите мечти.
© Стоян Керанов All rights reserved.
Шестицата не е от мен.