Една недоразказана легенда

"Налей ми, кръчмарю, в чашата бренди, 

че спрях се тук повикан от съдбата.

Обиколих светове, живях в легенди, 

но тъй и не излъгах самотата. 

Не ме поглеждай с поглед притеснен. 

Наистина съм луд, бъди спокоен! 

Отдавна лудостта живее в мен, 

свикнал съм с нея, както с меча боен... 

Да продължа! Веднъж на всеки хиляда години 

отивам някъде, за да се изповядам, 

за болката от липсваща любима,

за мъртвите, които след себе си оставям... "

Кръчмарят трепна и извика с глас

по-силен от гърмежите на буря:

" Помагайте - от лудият тук съм нападнат аз"

А по крачола му стече се гореща струя...

И втурнаха се хората без ред

с пиянска мощ - тълпа, в която всичките си пречат, 

а неговото лице стана лед, 

ръката му помилва нежно меча... 

Не бе изтекъл миг, но кръв изтече много

и всички те... не бяха вече живи... 

Кръчмарят молеше се, сетил се за Бога, 

а онзи го погледна със усмивка крива. 

"Поръчах бренди и дойдох с добро

историята си само да разкажа. 

За питието плащам със сребро, 

а за лъжата ти... ще те накажа...

Напразно молиш се! Тук само аз те чувам! 

А милост няма в моето сърце!...

На своята съдба робувам

и нося смърт във двете си ръце... 

Ти проигра възможността да бъдеш жив! 

Дошло е време да се срещнеш с вечността.

И без това живота ти бе сив, 

поне докато срешна мене... и смъртта..."

Ударът бе бърз, блестящ... и смъртоносен... 

Кръчмарят свлече се сред своите черва, 

а във очите му четеше се въпроса - 

Къде сгреши и как това го сполетя?

Убиецът избърса меча си в покривка мръснобяла

и я беляза с кървави следи, 

огледа се във кръчмата, гробовно опустяла, 

наля си чаша бренди... и отпи... 

Въздъхна тежко. Пак отпи. Доля. 

А после и повтори, и потрети.

Отвън луната скри се, заваля, 

а вълците запяха вълчи песни... 

"Е, пак се случи... Всеки път едно и също... 

Но мъртвите не могат да ме мразят!...

А другото, което е присъщо

е също, че отлично тайни пазят...

И тази изповед ще е, като останалите - 

Пред трупове... Добре ме изигра съдбата...

Или пък тях?..." а после коленичи той пред падналите

и заразказва за истината, сделката... И за цената... 

       *****

Каква бе неговата история? Не знам - 

Ухо отлепих аз от тънката врата... 

Разбрах едно - той трябваше да бъде вечно сам, 

разкриех ли го... се венчавах със смъртта...

29.01.2019.

Георги Каменов