Една самотна, тъжна Вечер
Една самотна, тъжна Вечер
стои пред моята врата,
пристигнала е отдалече
и моли да я приютя.
Нали сърце широко стиска,
душа камбана затрептя,
поканих тази одалиска
на разделените сърца.
Направих чай и бях изпекла
домашна баница и баклава.
И разговорът ни полегна
във приказки за любовта.
Разказа ми за свойта младост -
каква чаровница била,
за миговете си на сладост,
несвършващи до сутринта.
Заспала съм, не съм разбрала,
кога е тръгнала си тя,
на сутринта ме яд обхвана –
изпуснах клюката за Вечерта.
© Ивон All rights reserved.
