Jun 20, 2006, 3:26 PM
Една случайна среща
Случайно те видях,
погледът ти плaх аз съзрях.
Едни очи ме погледнаха тъй очудено и странно,
но не като останалите, не тъй нахално.
Сини като небето,
бурни като морето,
и красиви като книга,
която постоянно умът ми задига.
Стоеше там близо, но и толкова далече,
гледаше ме но думи не изрече.
Исках кой си ти аз да открия,
и уви, не можах желанието си да прикрия.
Доближих се до тебе там,
но изведнъж обзе ме свян.
Не можах нищо аз да ти кажа,
слязох и все едно бях изгубена песъчинка на плажа.
Но не ще забравя, помни,
тези твои толкова красиви, искрени очи!
погледът ти плaх аз съзрях.
Едни очи ме погледнаха тъй очудено и странно,
но не като останалите, не тъй нахално.
Сини като небето,
бурни като морето,
и красиви като книга,
която постоянно умът ми задига.
Стоеше там близо, но и толкова далече,
гледаше ме но думи не изрече.
Исках кой си ти аз да открия,
и уви, не можах желанието си да прикрия.
Доближих се до тебе там,
но изведнъж обзе ме свян.
Не можах нищо аз да ти кажа,
слязох и все едно бях изгубена песъчинка на плажа.
Но не ще забравя, помни,
тези твои толкова красиви, искрени очи!
© Ааа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Еее,искрено ви благодаря!!!
Много се радвам,че поне това стихотворение се харесва.Приятно ми е да чуам и такива мили думи! -
наистина е много хубаво6
-
Силве,много се радвам
-
еее много ми хареса супер е !
-
Хихи Кате,този коментар много ми хареса!
-
Благодаря за съвета Миленка
-
Според мен е по-добре да бъде разработено като разказ!Успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
