Eдна съвест ляга в пръстта

Jul 23, 2008, 1:02 AM

Poetry » Other

644 0 11

Закрих очите с пръсти от съмнения.
Но прозират.
Извайвам статуетки-угризения.
Паразитират.
Едно мълчание копае в пръстта
дупка дълбока за съвестта
и я обзавежда.
Отпред стърчи надпис:
Забранено за външни лица!
(и по-специално надежда)
Съблякох си дрехите.
Още ми е навлечено от нечии думи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Eдна съвест ляга в пръстта

Want to read more?

Random works