Eдна съвест ляга в пръстта
Закрих очите с пръсти от съмнения.
Но прозират.
Извайвам статуетки-угризения.
Паразитират.
Едно мълчание копае в пръстта
дупка дълбока за съвестта
и я обзавежда.
Отпред стърчи надпис:
Забранено за външни лица!
(и по-специално надежда)
Съблякох си дрехите.
Още ми е навлечено от нечии думи.
Мразя успехите,
когато спират трафика помежду ни.
Една съвест ляга в пръстта.
Няма кой да я целуне.
Едно мълчание бяга в дъжда,
пръстта кал да не стане.
Тя е сляпа, надписа не вижда,
надеждата мокра приижда...
© Катя All rights reserved.
Замислящо, харесах!!!
