katkatkat (Катя)
155 1150
23.07.2008 г., 1:02 ч.

Eдна съвест ляга в пръстта 

  Поезия » Друга
565 0 11

Закрих очите с пръсти от съмнения.
Но прозират.
Извайвам статуетки-угризения.
Паразитират.

 

Едно мълчание копае в пръстта
дупка дълбока за съвестта
и я обзавежда.
Отпред стърчи надпис:
Забранено за външни лица!
(и по-специално надежда)

 

Съблякох си дрехите.
Още ми е навлечено от нечии думи.
Мразя успехите,
когато спират трафика помежду ни.

 

Една съвест ляга в пръстта.
Няма кой да я целуне.
Едно мълчание бяга в дъжда,
пръстта кал да не стане.
Тя е сляпа, надписа не вижда,
надеждата мокра приижда...

 

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ляга съвестта, но надеждата идва Замислящо, харесах!!!
  • Мразя успехите,
    когато спират трафика помежду ни.



    И аз ги мразя! Мразя ги, защото са горди и бездушни. А защо все се стремим към тях?!... Замисли ме.
    Прегръщам те
  • За Надеждата! Браво, вълнуващи сравнения!!! Поздрави!
  • невероятни метафори, невероятно въздействие, обичам си те, кат! :*
  • Много силен стих!!!Аплодисменти,Кате!!!
  • Силно... и още... Замислящо...
    Надеждата ляга в пръстта, за да избуи вътре в теб... Силно...
  • "Съблякох си дрехите.
    Още ми е навлечено от нечии думи.
    Мразя успехите,
    когато спират трафика помежду ни." Егати и разтърсващото стихотворение!Копвам си го на компа, написала си всичко перфектно!
    Моите най-искрени поздравления, Кати!

  • Винаги има надежда миличко!Благодаряти,че ме четеш!С обич за теб!
  • надеждата...нека приижда...
    с обич, Катя...силно...!
  • По принцип мълчанието върви ръка за ръка със съвестта. То като задълбае...
    Но щом е забранено вътре за Надеждата - ти излез навън, при нея!!!
    Поздрав!
  • Адски силен стих !!!
    Поздрави за което
Предложения
: ??:??