Eдна съвест ляга в пръстта

23.07.2008 г., 1:02 ч.

Поезия » Друга

647 0 11

Закрих очите с пръсти от съмнения.
Но прозират.
Извайвам статуетки-угризения.
Паразитират.
Едно мълчание копае в пръстта
дупка дълбока за съвестта
и я обзавежда.
Отпред стърчи надпис:
Забранено за външни лица!
(и по-специално надежда)
Съблякох си дрехите.
Още ми е навлечено от нечии думи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Eдна съвест ляга в пръстта

Искате да прочетете повече?

Предложения