Бяхме една душа.
Бяхме едно тяло.
Бяхме сбъднатата си мечта -
две части на огромно цяло.
Бяхме едно сърце.
Бяхме едни мисли.
Бяхме едни ръце -
търсещи, намиращи и чисти.
Бяхме едни очи.
Бяхме едни устни.
Един смях, сълзи -
солено-сладки. Вкусни.
Бяхме един живот.
Сега сме някакви си дроби.
Не може пак да сме едно.
Едното сложихме във скоби.
© Детелина Стефанова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
