Dec 14, 2009, 1:33 PM

Едно дете

  Poetry » Love
801 0 3

Едно дете с насълзени очи…
Сърцето в него от болка крещи…
Едно момиче с невинна детска душа
много те обича и иска с теб да е сега.

Детето, слънчево по принцип,
сега унило е, ала защо?
Ти и само ти на мечтите му си принцът
и иска с теб да прави… все едно какво.

Дори дете да е все още,
тя вече знае,
че иска да усеща даже в гроба
перфектното ти тяло как ухае.

Обича те тя с цялото си сърце,
а времето тече, но това не ù влияе...
Обича те, за нея ти си цялото небе
и иска ти да знаеш, че това така е.

Ако виждаш в очите на това дете
огромната болка; то значи -
принадлежи му твоето сърце,
но защо... защо по толкова болезнен начин?!

Видя те тя във вечер омайна -
ти плачеше, валеше дъждът.
И блесна на лицето ù усмивка сияйна,
а сърцето прошепна: това е мъжът!

Ако ти кажа, че аз съм детето,
няма да повярваш, зная това.
Но любовта ми към тебе е това, с което
ще те следвам завинаги - дори и в смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Панова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...