Едно дете
Едно дете с насълзени очи…
Сърцето в него от болка крещи…
Едно момиче с невинна детска душа
много те обича и иска с теб да е сега.
Детето, слънчево по принцип,
сега унило е, ала защо?
Ти и само ти на мечтите му си принцът
и иска с теб да прави… все едно какво.
Дори дете да е все още,
тя вече знае,
че иска да усеща даже в гроба
перфектното ти тяло как ухае.
Обича те тя с цялото си сърце,
а времето тече, но това не ù влияе...
Обича те, за нея ти си цялото небе
и иска ти да знаеш, че това така е.
Ако виждаш в очите на това дете
огромната болка; то значи -
принадлежи му твоето сърце,
но защо... защо по толкова болезнен начин?!
Видя те тя във вечер омайна -
ти плачеше, валеше дъждът.
И блесна на лицето ù усмивка сияйна,
а сърцето прошепна: това е мъжът!
Ако ти кажа, че аз съм детето,
няма да повярваш, зная това.
Но любовта ми към тебе е това, с което
ще те следвам завинаги - дори и в смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Панова Всички права запазени
