Едно листо от стар чинар
Автор - Величка Николова - Литатру1
Едно листо от стар чинар
намери пристан в мойта блузка,
а вятърът – не знам защо –
целуна нежно моята бузка.
То бе магия. Ах, каква!
То бе необяснимо чудо.
Сърцето мигом от любов,
от щастие – заби по- лудо.
Едно листо и лек ветрец –
докоснаха ме като строфа…
А любовта е ту живот,
ту неизбежна катастрофа!
Литатру
© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
