Едно от многото деца на България!
Вчера, докато се прибирах вкъщи, се натъкнах на следната гледка: три деца бяха съборили на земята едно видимо по-малко и по-зле облечено от тях дете и го ритаха. Намесих се и те го оставиха. Когато отминахме обаче, попитах приятелката си - според нея какъв човек ще стане от това дете като порасне, а тя предпочете просто да си замълчи...
Роден е във картонен дом - почти боклук,
без много шум край тази дата.
И преди да е отронил звук
са му затръшнали вратата.
Не е ангел, не е демон -
той е просто гол и бос
и няма си приятел верен,
нито във ръката силен коз.
По улиците скитал сам,
децата го поглеждали с насмешка
и подигравали го, че е крал -
кралят на покъсаните дрешки.
Израснал без подслон и рамо,
безкрайно озлобен и огорчен,
хората презира и навярно
ще бъде тъй до сетен ден.
И понеже е роден в тълпата
още тежкия си кръст той влачи,
а за да изпита глътка радост,
към своята Голгота крачи.
Кажи кого да обвиним сега,
че те е оставил без подкрепа
и преди да ти даде света
е ограбил в теб човека?!
Роден е във картонен дом - почти боклук,
без много шум край тази дата.
И преди да е отронил звук
са му затръшнали вратата.
Не е ангел, не е демон -
той е просто гол и бос
и няма си приятел верен,
нито във ръката силен коз.
По улиците скитал сам,
децата го поглеждали с насмешка
и подигравали го, че е крал -
кралят на покъсаните дрешки.
Израснал без подслон и рамо,
безкрайно озлобен и огорчен,
хората презира и навярно
ще бъде тъй до сетен ден.
И понеже е роден в тълпата
още тежкия си кръст той влачи,
а за да изпита глътка радост,
към своята Голгота крачи.
Кажи кого да обвиним сега,
че те е оставил без подкрепа
и преди да ти даде света
е ограбил в теб човека?!
© Деница Красимирова All rights reserved.
