Едно сърце
Едно сърце. А в него нося всичко.
Възторг и мъка. Радост и печал.
Понякога оставям го самичко,
надеждите му тихи премълчал.
А то безмълвно вече претуптява
в живота всеки луд водовъртеж.
И няма миг от почит или слава
да спре отляво острия бодеж.
Не са му нужни гняв или вендета.
Не се лекува с хули и сплетни.
И само във тефтера на поета,
отеква то с присъди и вини.
Химерата стократно го прониза.
Утопията - лъга го до блян.
Съдбата му написа епикриза -
несбъднато в копнеж неизживян.
Едно сърце. Ръка със свити пръсти.
Дано да ги разтвори слънчев зов.
И щом небето свято ме прекръсти,
да бих си тръгнал с нечий благослов.
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
