Едно врабче на кораба...
Едно врабче на кораба...
Врабецо малък, заблуден
защо на кораба остана
и чуруликаш вдъхновен
пред чудото на Океана?..
И теб ли синята мъгла
на далнината не стъписа,
та със възторжени крила
във друг Живот подири смисъл?..
Но ще ли можеш издържа,
мой скитнико безкрайно малък!..
На светлината тук дъжда
със дни, със дни не превалява
понякога... И няма бряг
до хоризонта, ни отттатък,
където веселият злак
на сушата за отдих кратък
да приюти дори за миг
крилата дръзко размечтани!..
... Хей мой безумен Чик-чирик
и теб ли грабна Океана
със тая всеобхатна власт,
с вълшебството на синевата?..
... И ти ли чу насъне глас:
„Стани и поеми със Вятъра!..”
д-р Коста Качев
някога в Океана
© Коста Качев All rights reserved.
