Прехвърляш спомен подир спомен,
подреждаш в пъзел всичко неживяно
останало пропуснато, мечтано,
рисуваш на живота си картината:
опитваш се да разгадаеш миналото ли е минало
или неминалото, погребано заченато.
И колкото да мериш и претегляш
не смееш още да пресметнеш
преди да си разбрал цената
на билет за бъдността,
В миг нещо ти проблясва във душата -
та аз нали съм тука и сега!
Май рано е за земната разплата
щом още в мен живее любовта!
© Ссссс All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
