Едва ли...
Всяка есен щом птици се стягат за път
и чезнеещ хоризонт се заоблачи,
и с плаваща носталгия песни се заредят,
и се вгледаме в "аз"-а си, и думите загорчат...
Нещо се променя в една душевна тишина
и в чезнеещо тихо природно явление едва, едва,
и в плаващи плясъци на весла по водната шир,
и в шепот сподавен, в раздухал се вятър непоправим...
Всяка пролет щом южен приятел леда затроши
и с чезнеещи стъпки заскитаме по брега,
и плаваща мелодия сподавен вой заглуши
в песен плач ли или вятър зашумолил...едва ли, едва ли...
и чезнеещ хоризонт се заоблачи,
и с плаваща носталгия песни се заредят,
и се вгледаме в "аз"-а си, и думите загорчат...
Нещо се променя в една душевна тишина
и в чезнеещо тихо природно явление едва, едва,
и в плаващи плясъци на весла по водната шир,
и в шепот сподавен, в раздухал се вятър непоправим...
Всяка пролет щом южен приятел леда затроши
и с чезнеещи стъпки заскитаме по брега,
и плаваща мелодия сподавен вой заглуши
в песен плач ли или вятър зашумолил...едва ли, едва ли...
© Мариола Томова All rights reserved.
