Aug 14, 2006, 3:35 PM

Егати поетичното пространство...

  Poetry
940 1 9
Егати поетичното пространство!
Всеки втори стих е за любов.
С някакво дебилско постоянство
всеки втори автор е готов
да реди сърдечни стихоплети
влюбен във себичното си его.
Вижте как кохорти от поети,
с вяра, че са алфа и омега
на строфите, с брутални стъпки крачат
в света на Калиопа и Ерато,
а истинското слово скръбно плаче
затрупано от пошли сурогати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ИНТЕРЕСНО ! ПОЗДРАВИ !
  • Истински се забавлявам с твоите текстове!Като идейна композиция винаги различни..с една такава,типично твоя, непринуденост.. и си оставаш единствения автор,чийто текст не мога да позная,ако не прочета името.
    Току-що си помислих,че ако ти покажа дори само едно пъстроцветно топче,на мига ще създадеш стих,най-малко в два варианта..
    Интересно пишеш!Харесва ми!
    Поздрав!
  • Хей, приятели, никога не съм бил против темата за любовта, а още по-малко срещу самата Любов. Не приемам само преекспонирането на тази тема, това, че целия поетичен свят на някои автори се изчерпва с "ох" и "ах", с "о, колко си красива" и т.н. Та погледнете класиката бе хора, кой от великите не е писал за Любовта, и кой е останал само там!? Това исках да кажа. А другите коментари и личните нападки не ме интересуват.
  • от една страна си прав, че всеки втори се прави на поет, аз също.... но пък важното е, че хората имат нужда да създават нещо, търсят изява, което е прекрасно, не мислиш ли? все пак, хубавите стихове винаги се отличават необходима е маса, за да изпъкне Поета
  • Весан ти любовта сурогат ли наричаш?
    В любовта е началото и краят ще бъде в него, защото Бог е Любов!
    Усмихни се!
    Обичай !

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...