Дрезгаво свири сирената
за сбогом в минорна октава.
В почест замряло е времето
пред кораба с име "Забрава".
Бавно потегляш към залеза.
За юнги, ценил си мечтите си.
Брегът е без кърпички алени,
не шепне прощалните приказки.
Сбогуваш се тъжно със себе си,
помахваш си сам със ръка,
ще бродиш през щормове есенни,
без лоция, радар, сектант.
Обречен е курсът ти, драги,
шансът - едно към милион,
а рифът с острите камъни
за теб е готов пантеон.
Но ти си решен да преминеш
дори и с дъската "Надежда"
и Вярата, често измислена,
Любов е покрила с безбрежност.
Зад рифа в сияйна лагуна
е остров бленуван, желан.
Ех, капитане, изгубен си.
Не доплува до нежния храм.