Дрезгаво свири сирената
за сбогом в минорна октава.
В почест замряло е времето
пред кораба с име "Забрава".
Бавно потегляш към залеза.
За юнги, ценил си мечтите си.
Брегът е без кърпички алени,
не шепне прощалните приказки.
Сбогуваш се тъжно със себе си,
помахваш си сам със ръка,
ще бродиш през щормове есенни,
без лоция, радар, сектант. ...