Feb 15, 2024, 6:40 AM

Ехо от Коми

  Poetry » Other
847 0 0


                 Ехо от Коми
                           „Земя – забравена от Бога”    
 
 
Аз крещя 
        от болка в самотата!
Крещя във суровата 
                руска тайга!
И този вик 
        е от години насам – 
от толкова много 
                    далече…!
Ще ме разбере ли някой, 
        че топлина, 
                обич, 
                    себе си 
                        искам да
                             отдам?! 
Но на кого?!
        Светът ще оглуша, 
            а е толкоз тихо…!
Ти, 
        не ме ли чуваш, 
                     човече?!
Или въздишките, 
                незаглъхващия стон?!
Всеки отминава – 
                чужд 
                 на кървящата ти рана!
Така и ти – 
        ще поемеш, 
            както другите 
                    по своя път!
Нужно ти е Обич, 
                за да 
                    живееш!
Прости ми, 
        но аз не моля 
                в тази зима!
Ще остане душата неразбрана,
                 горделива, 
                    в самотата,
а е толкоз уязвима…!
На обич просякиня?!
                    Не!
Потривам в умазненият клин –
                вкочанясалите длани!
Болят, но топлички са 
                         те!
А сърцето?!
        Ще влезе в ритъм на 
                        мотора!
Ще каталяса – като него,
            но не от старост, 
                    или във тихичка умора,
а от труд в годините 
        и нестоплено – някога
                    ще спре!
Ще остане само 
            споменът – 
        за очите – 
                сините – 
които носи днес – 
                       моето 
                        д
                           е
                              т
                            е!!!

 
                                                         Стоян Койчев-Шани
                             Коми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...