15.02.2024 г., 6:40

Ехо от Коми

848 0 0


                 Ехо от Коми
                           „Земя – забравена от Бога”    
 
 
Аз крещя 
        от болка в самотата!
Крещя във суровата 
                руска тайга!
И този вик 
        е от години насам – 
от толкова много 
                    далече…!
Ще ме разбере ли някой, 
        че топлина, 
                обич, 
                    себе си 
                        искам да
                             отдам?! 
Но на кого?!
        Светът ще оглуша, 
            а е толкоз тихо…!
Ти, 
        не ме ли чуваш, 
                     човече?!
Или въздишките, 
                незаглъхващия стон?!
Всеки отминава – 
                чужд 
                 на кървящата ти рана!
Така и ти – 
        ще поемеш, 
            както другите 
                    по своя път!
Нужно ти е Обич, 
                за да 
                    живееш!
Прости ми, 
        но аз не моля 
                в тази зима!
Ще остане душата неразбрана,
                 горделива, 
                    в самотата,
а е толкоз уязвима…!
На обич просякиня?!
                    Не!
Потривам в умазненият клин –
                вкочанясалите длани!
Болят, но топлички са 
                         те!
А сърцето?!
        Ще влезе в ритъм на 
                        мотора!
Ще каталяса – като него,
            но не от старост, 
                    или във тихичка умора,
а от труд в годините 
        и нестоплено – някога
                    ще спре!
Ще остане само 
            споменът – 
        за очите – 
                сините – 
които носи днес – 
                       моето 
                        д
                           е
                              т
                            е!!!

 
                                                         Стоян Койчев-Шани
                             Коми

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...