Над черешови градини
синя светлина приижда.
Устните ни неизстинали
и очите ни, невиждали
и сърцата ни простреляни
търсят малката звездица,
дето свети над постелята
на момче и хубавица.
Толкова е спряло времето,
че дъхът им е притихнал.
И не знаят, че е временно,
и в съня си се усмихват.
Подари ми лъч от лятна
нощ в черешова градина
и тогава, вероятно,
времето край нас ще мине.
© Пламен Бочев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хубаво!