Над черешови градини
синя светлина приижда.
Устните ни неизстинали
и очите ни, невиждали
и сърцата ни простреляни
търсят малката звездица,
дето свети над постелята
на момче и хубавица.
Толкова е спряло времето,
че дъхът им е притихнал.
И не знаят, че е временно,
и в съня си се усмихват. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up