Ей, побелялите неживели!
Виждам смисъл в Дружбата честна и дълга,
в Любовта, когато душата от чувства гори,
в последствията, когато изпълнен е Дългът,
в желанието на ближния Радост да дариш.
Със симпатия към Веселба и Увлечение,
разбирам Тъжното, Печалното и Мечтата,
Обидата, Прощаването, Влечението
и Срамът и Удоволствието в нещата.
Оправдани считам Риска и Аферата,
щом ги има и трябва към тях да вървиш.
Страданието в името и за Вярата.
Неправдата, че нямаш шанс да се спасиш.
Разкаянието, останало късно.
Умората. Величието на враговете.
Разбирам и Драките гнусни и мръсни
и конфликтите за Кого и Кое-то.
Има смисъл във всичко, но ми писна от Стенане!
Напразно, ненужно нацупват се устни,
че смисъл в живота ни нямало... Има за мене!
Ей, побелелите неживяли, и от вас ще ми писне!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Е, Зем смислено и готино си го рекъл,Приятелю, но против природата на отчаянието по навик, трудно се върви. Не казвам, че не е невъзможно
Сърдечни поздрави и Благодарности!
