Дишайки сякаш се давя,
дробовете ми се пълнят с вина.
Стъпвам по бръшлян и жарава,
потъвам, не усещам земя.
Живот – сериал за провала,
биография по-тънка от коприна.
Не вадя глава от чувала,
изолиран в самоделна витрина.
Сърце покрито със сажди,
обгорено лично от мен.
За любов вече не ми се обажда,
този пропит със страх дунапрен.
© Петър Петров All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
