Дишайки сякаш се давя,
дробовете ми се пълнят с вина.
Стъпвам по бръшлян и жарава,
потъвам, не усещам земя.
Живот – сериал за провала,
биография по-тънка от коприна.
Не вадя глава от чувала,
изолиран в самоделна витрина.
Сърце покрито със сажди,
обгорено лично от мен.
За любов вече не ми се обажда,
този пропит със страх дунапрен.
© Петър Петров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
