Ексхумация
Всичко вече е казано;
не разбра ли, Красива Госпожо?
И виното е преляно,
и ръждясал е ножът,
и тревясал е гробът,
и забравени са словата,
със които се величаха
или плюха делата.
Времето е безмилостно;
като вятър в пустиня
изравнява по цвят
и засипва градините,
и раздава на всички очила,
със които да гледаме
изкривено света,
и да си казваме:
“Боже, колко бе хубаво!”
или: “Колко ужасно!”
А всъщност
eдинствено чувствата ни
са тези, които дават окраската,
и единствено нашето его
ни кара да съдим,
да се правим на Господ,
да отсичаме безкомпромисно твърдо.
Ексхумираш не моите чувства,
а твоите, Красива Госпожо!
Но това е безсмислено начинание!
Любовта ми не е "невъзможна"!
И не е заровена във земята!
Тя е в мойто признание.
Но дори и да млъкна,
тя ще бъде в душата ми.
А когато умра,
тя ще броди след мен по света,
възродена от влюбените,
всеки път, щом някой от тях
потърси утеха във думите.
Публикувано във:
Бунтарите 18.01.2012
© Павлина Гатева All rights reserved.
