Ела, любов... готова съм за тебе,

без дрехи  и с сърце, протягащо се...

обичта ти, цялата, да вземе. 

Ела, хвърли се върху жадното ми тяло,

покажи какво ú е на вълната,

която с трепет в пясъка се е разляла,

която дълго бързала е да се спре,

от препускането да почине...

и в прегръдката му мека да се озове.

Ела, дори да знаеш, че боли,

ти толкова желана си

и толкова искани са твоите сълзи,

сълзите на любовта...

те по-сладки са на вкус и мирис,

от тези на гостуващата самота.

Кажи ми, че не те е страх...

ако изгубиш се и ослепееш

и от теб остане сива прах...

готова ли си да го изживееш?

Ела, любов... аз готова съм за тебе,

без дрех и с сърце, протягащо се

обичта ти, цялата, да вземе.