Ела, любов
Ела, любов... готова съм за тебе,
без дрехи и с сърце, протягащо се...
обичта ти, цялата, да вземе.
Ела, хвърли се върху жадното ми тяло,
покажи какво ú е на вълната,
която с трепет в пясъка се е разляла,
която дълго бързала е да се спре,
от препускането да почине...
и в прегръдката му мека да се озове.
Ела, дори да знаеш, че боли,
ти толкова желана си
и толкова искани са твоите сълзи,
сълзите на любовта...
те по-сладки са на вкус и мирис,
от тези на гостуващата самота.
Кажи ми, че не те е страх...
ако изгубиш се и ослепееш
и от теб остане сива прах...
готова ли си да го изживееш?
Ела, любов... аз готова съм за тебе,
без дрех и с сърце, протягащо се
обичта ти, цялата, да вземе.
© Ивелина Паунова All rights reserved.
