Nov 23, 2014, 12:55 PM

Елате вий, на словото сеячи

  Poetry » Other
671 0 13

                                                                 ЕЛАТЕ  ВИЙ,  НА  СЛОВОТО  СЕЯЧИ

                                                                                             

                                                                 Аз Твойто име в себе си ще нося,

                                                                 и с Твоя огън вечно ще горя,

                                                                 и любовта ти винаги ще прося,

                                                                 и никога със теб не ще споря.

                                                                 С една любов сърцето ми изпълни.

                                                                 От Твоя мир ми щедро подари

                                                                 и плисна вяра за да ме догони

                                                                 и някой с обич ми извика „Спри!

                                                                 Поднесох ти  небето и земята,

                                                                 и птиците и Ангелския  хор.

                                                                 Тогаз дарих ти песен непозната

                                                                 и земния пейзаж като декор.

                                                                 Морето развълнувано подскочи

                                                                 от щедростта на моята ръка

                                                                 и пътя  верен кротко ти посочих.

                                                                 Към вечността ний плуваме сега...

                                                                 Със теб в едно ще пресечем простора,

                                                                 кога удари чакания миг.

                                                                 Дори да викат милиони хора,

                                                                 ще разпозная търсения вик.

                                                                 Елате вий на словото сеячи!

                                                                 Аз стадото Събирам си с любов

                                                                 и няма никой повече да плаче,

                                                                 щом чуе Моя, истинския зов.                                                     

                         

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво!!!
  • Благодаря ти, Никола. Твоето мнение е много важно за мен.
    Поздрав и хубава вечер!
  • Е, и аз се присъединявам към харесващите стиха ти, Стойна!
    Прочетох с удоволствие и благодаря за това!
    Поздравление от мен и хубав ден!
  • Добре дошли, приятели! Радвам се, че се запознахме, макар и виртуално!
    Благодаря за вниманието ви и позитивните коментари, Борислав и Николина!
    Поздрав и лека нощ!
  • Ясно...и Христос е замесен. Горя-споря? Поздрав от мен

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...