Елегия
в памет на Минко Занковски
(алпинист, планински водач и учител)
Крилете му прекърши леден вятър
и черна самота душата му обви,
а нейде там, дълбоко под земята,
нетленен образът му светъл спи.
Сърцето му остана на земята,
последният му дъх под горски мъх
и светлата усмивка в планината
блести върху навъсен скален връх.
След него просто друго не остана,
освен дълбок поклон и пареща сълза,
пред укротителя и покорител на Балкана,
намерил тих покой във майката земя.
© Илонка Денчева All rights reserved.
