20.10.2009 г., 23:21 ч.

Елегия 

  Поезия » Гражданска
761 0 2

                                                      в памет на Минко Занковски

                                              (алпинист, планински водач и учител)

 

Крилете му прекърши леден вятър

и черна самота душата му обви,

а нейде там, дълбоко под земята,

нетленен образът му светъл спи.

 

Сърцето му остана на земята,

последният му дъх под горски мъх

и светлата усмивка в планината

блести върху навъсен скален връх.

 

След него просто друго не остана,

освен дълбок поклон и пареща сълза,

пред укротителя и покорител на Балкана,

намерил тих покой във майката земя.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??