Елегия

20 окт. 2009 г., 23:21

Поэзия » Гражданская

781 0 2

в памет на Минко Занковски

(алпинист, планински водач и учител)

Крилете му прекърши леден вятър

и черна самота душата му обви,

а нейде там, дълбоко под земята,

нетленен образът му светъл спи.

Сърцето му остана на земята,

последният му дъх под горски мъх

и светлата усмивка в планината

блести върху навъсен скален връх.

След него просто друго не остана,

освен дълбок поклон и пареща сълза,

пред укротителя и покорител на Балкана,

намерил тих покой във майката земя.

Apokaliptiks (Апокалиптикс А)

2010-11-04T16:41:01+02:00

Прекрасно... Наистина беше велик човек ...
BuRn_AliVe (Александър)

2009-10-21T20:08:38+03:00

Не съм познавал този човек,но някак си започнах да го уважавам...Поздравления за стиха.